Смилец се качва на Българския престол по нареждане на татаринът хан Ногай
Момчето отрича робството на всеки, приел го като форма за съществуване. Вуйчо му, сиромашки изедник, по своите разбирания се слива с образа на поробителя. Той има същите виждания за българите родолюбци:
По-късно хайдутите се намножават толкова много, че дори да изброим всички е трудна задача.
В поемата е разгледано отношението човек – общност, като е направено внушението, че човекът трябва да служи на общността.
Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка
Босненски въпрос · Македонски въпрос · Тракийски въпрос · Добруджански въпрос · Епирски въпрос · Косовски въпрос · Спор за Далмация
Той става символ на нещо вечно, сляло се с непогубеното българско име.
Поетът дълбоко вярва, че традициите се предават Хайдутин от родители на деца. Затова подзаглавието на поемата е „Баща и син". Какъвто е бащата (Петко Страшника), такъв става и синът (Чавдар войвода), надминал го по слава.
В Панагюрище започнали грабежи, изнасилвания и кланета, които могат да се сравнят с тези от Батак
Към него са вливат известни войводи, като Иванчо Карасулията, Петко Войвода, Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и др.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
лирическият говорител иска не да пита, а да потвърди, че всички знаят кой е Чавдар войвода: и враговете му – чорбаджии и турски сердари, и „клети сюрмаси“
е осъществен само частично. Написани са само въведението и една основна част, която включва пряко представяне на героя, както и разговор между Чавдар и майка му.
Ставя ясно, че хайдутството непрекъснато е създавало грижи на властта и въпреки жестоките мерки за преследване, до Освобождението на България, „бунтовниците” не се свършват.